Един хореограф показва безсмислието, до което е доведено словото, говоренето, посланията, човешкия зов и естествената проклетия на земята…
„Хипотетично“ в Народния театър не е театър. Но хипотетично би могло да бъде наречено театър, защото в него играят актьори, и то с необходимата страст, умело прикрита под формата на патос. Има и сцена, която носи името на Апостол Карамитев, и това хипотетично изключва на нея да се показват режисьорски извращения и актьорски изстъпления.
„Хипотетично“ е шамар – звучен, разтърсващ, зачервяващ, изчервяващ. Започва с намигване към първите набези на изкуствения интелект и сегашното време, в което все още се забавляваме с този феномен. Без да подозираме какво ни очаква и без да помним миналото на… научната фантастика. Преминава в ода на клишето – срещу клишетата, разраства се в епопея на посредствеността – като опит за борба с посредствеността, за да се „разлисти“ до гора от изкуство или изкуствена гора – все едно. И публиката е част и съучастник в този процес, събран в 69 минути.
Ние не сме плеяда от звездни актьори, не сме сноби, не претендираме, не пледираме, не дирижираме, казват героите от сцената. И се разкриват на принципа „Кажи ми какво не си, за да ти кажа какъв си“. Разкриването е и смешно, и тъжно, и истинско, и пошло. „Дебилно“, но не и стерилно… След това идват „звуци“ от стадото и от кукувиците – в свят на преиграна веселост, с много кич и мушами. Но общият фон е зелен – като гора, в която няма нито слънце, нито сянка…
Звукът от детството, от миналото, от никога неидващото романтично настояще. И това е „Хипотетично“. За нямането като среда и за моженето като (не)даденост. За мига, в който гледаш и разбираш всичко (и нищо). И дори се дообразоваш – индиректно, но достатъчно (не)натрапчиво – толкова, че да ти е смешно през цялото време…
Сюжет и история няма. Няма главни и второстепенни персонажи. Има само дъжд от думи, като тези, с които ни заливат от радиото, телевизията и интернет. Има оглушителни крясъци в гора без ехо. Има неочаквана ваканция. Има рикошет в мозъка ти. Всичко това е „Хипотетично“ в Народния (!). Представление с хепи енд, в който след зеленото идва… затвора на щастието.
Само артист, който нарича себе си хореограф мутант, може да създаде подобно изживяване – Галина Борисова, режисьорът. По нейната свирка играят актьорите Анета Иванова, Велислав Павлов, Елена Димитрова, Кире Гьоревски, Пьотр Кшемински и Стефан А. Щерев.
Костюмите и сценографията са на Дарина Стоименова, а звуковата среда – на Владимир Влаев.
Бележка под линия
„Хипотетично“ е първият проект, реализиран по линия на програмата „Апостол Карамитев“. Тя започна през 2023 г. по повод 100-годишнината от рождението на големия български актьора.
Основната цел на инициативата е да даде възможност за представянето на различни форми и естетики, да се предложат нови, интердисциплинарни перспективи към правенето на театър, да бъдат открити интересни автори, идеи и практики, да се отправят нови артистични предизвикателства, да се даде видимост на нови или непознати за Народния театър автори, които да внесат своеобразните си разбирания за сценично произведение, посочват от трупата.
Със сигурност, авторите не са нови, но пък идеите им определено изненадват, поне за нашите географски ширини. Следват „Нечовек“ на режисьора Любомир Колаксъзов и писателя Стефан Иванов, и „Съзвездия“ на актрисата Радина Думанян, реализация по едноименната пиеса на Ник Пейн.
