Открийте Вълнуващия Свят на Технологиите

Bruick Blog Page

„Спомени прекрасни, но сега вече лоши“: Мрачната просветна картина от над 1000 селски училища thumbnail

Трудовият стаж на Василка Николова от село Долистово започва в детската градина. Последният ѝ трудов стаж е като кмет на селото. За нея носталгичната разходка из училищните коридори става все по-опасна с всеки изминал ден.

„Училището затвори 2004 година поради липса на деца. Паднали тавани, счупени стъкла. Спомени прекрасни от времето, но сега вече са лоши спомени“, казва Василка.

А на черната дъска в класната стая все още стои изписано последното послание на детските гласове, някога изпълвали училището.

„Дано и следващите ученици да са добри като нас! Да пазят стаята чиста и уютна. Пожелаваме ви всичко най–добро!“

    – Учениците от 8. А клас, 15 юни, 2004 година

Мрачна просветна картина от над 1000 селски училища у нас, които и тази година не приеха нито един ученик, но се превърнаха във фокус на проекта „Образованието е придвижване от тъмнина към светлина“, представящ България на Венецианското архитектурно Биенале за първи път от 15 години.

„Идеята дойде от основната тема на Биеналето и демографските процеси, които се случват там. Всъщност, обръщайки се към България в този контекст, видяхме, че процесите са обратни. Населението ни намалява и остават големи обезлюдени територии, което за нас беше интересно“, каза арх. Борислава Вълкова.

Благодарение на арх. Вълкова и нейния екип няколко чина, един гимнастически уред, две катерушки и библиотека от миналия век потеглят с гондола до историческата опера на изложението.

„Обиколката на търсене попаднахме на доста интересни гледки, някои училища са абсолютно разграбени, но други са запазени, там кабинетите стоят така както са били оставени – застинали във времето. Да абсолютно, една такава капсула, която си седи“, обясни тя.

Огромният изоставен сграден фонд е в основата на начина, по който главният куратор на проекта арх. Борис Тикварски представя проблема.

„Всъщност майка ми е бивш преподавател по български език и литература. Темата ми беше интересна и от тази гледна точка, когато търсихме елементите, тя помогна. Смятаме, че това е архитектурният образ на една сурова статистика – силна метафора за част от процесите, които се случват в България“, посочи той.

Основен участник в изложбата е и белгийският фотограф Александър Дюмаре. През последните осем години той обикаля България и изследва следите от човешко обитание, които остават след напускане на дадени обекти.

„Първото нещо, което бива изоставено в едно село, е училището, а в недалечното минало то се е намирало в центъра на обществото. Видях много от училищата и отвътре, защото в повечето случаи вратата е просто отворена, никой не се грижи за тях и хората могат да ги използват просто за дървесина в печката. Разбира се в мен възниква носталгия, но преди всичко това е документален проект, а като такъв той дава малко или много портрет на хората, които живеят в страната“, подчерта той.

Прочетете повече

2 thoughts on “„Спомени прекрасни, но сега вече лоши“: Мрачната просветна картина от над 1000 селски училища

  1. Този заглавие ме кара да се замисля за състоянието на образованието в селата. Звучи депресивно и ме ужасява, че толкова много училища имат проблеми. Нуждаем се от промени!

  2. Това заглавие ме потресава и ме накара да си задам въпроса какво можем да направим, за да подобрим образованието в селата и спасим нашите спомени от закръглянето на числеността на училищата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *