Най-големият айсберг в света се движи отново след 30 години, съобщи Би Би Си. A23a се отделя от антарктическото крайбрежие през 1986 г. и се превръща в леден остров в морето Уедъл. 

Размерът на айсберга е 4000 кв. км, което го прави над два пъти по-голям от площта на Лондон. Плочата е с дебелина около 400 м. За сравнение – най-високият небостъргач в Европа – лондонският Шард (Shard), е с височина 310 м. 

A23a е част от масовото отделяне на сектори от шелфовия ледник Филхнер. На него в миналото е имало и съветска научна база. По-късно Москва предприема експедиция за преместване на оборудването от базата „Дружная 1“, страхувайки се, че може да го загуби. Но айсбергът не се отделя далеч от брега, заставайки неподвижно в тинестото дъно на морето Уедъл. 

A23a започва да се движи през 2020 г., воден от ветровете и теченията. Сега той преминава покрай северния връх на Антарктическия полуостров. Подобно на много айсберги от морето Уедъл той почти сигурно ще бъде изхвърлен от Западноветровото течение по посока към Южния Атлантически океан. Този маршрут е известен като „Алеята на айсбергите“. 

Това е същото водно течение, придружено със Западните ветрове, което изучава прочутият изследовател Ърнест Шакълтън през 1916 г. 

Има ли опасност?

Ако A23a спре движението си край остров Южна Джорджия, той може да навреди на тюлени, пингвини и морски птици, които живеят на острова, разрушавайки местата, на които животните отглеждат малките си, както и да възпрепятства достъпа им до храна. 

Въпреки това е грешно да се смята, че айсбергът представлява единствено опасност, подобно на този, сблъскал се с лайнера „Титаник“. Айсбергите са важна част от екосистемата. Те съдържат минерали в леда, които са източник на хранителни вещества за организмите, формиращи основата на хранителната верига в океана. 

Айсбергите са основа на биологичната активност, каза д-р Катрин Уокър от океанографската институция „Удс Хоул“.