Въпреки усилията ни, стресът се превърна в част от живота на хората. Колкото и да се стараем да го елиминираме напълно, не можем. Повечето хора се научават да живеят с него.

Разбирането на стреса и причините, поради които се появява, могат да ни помогнат много в справянето със стресовите ситуации.

В световния месец, посветен на стреса, поглеждаме към статистиката, за да разберем… че не сме сами, когато се чувстваме стресирани.

Какво е стрес?

Технически, стресът не се счита за заболяване. В много извънредни и тежки форми той може да причини други психологически заболявания като синдром на тревожност, например.

По-точно е да се каже, че стресът е отговор. Това е естественото поведение на тялото ни при физическо, ментално и емоционално натоварване заради външен дразнител. Голямо влияние върху стреса ни оказват промените – голямо преместване, сватба, нов проект, напрегната и динамична работа и много други. Често и нашето обкръжение води до стресови сигнали от организма – ако имате агресивен шеф на работа, например, или участвате в спор или напрегнат разговор.

Когато се случва нещо, което тялото и умът ни възприемат като заплаха, нивата на стрес се покачват и хормони като кортизол, епинефрин и норепинефрин се отделят бързо в кръвообращението ни.

Физическото усещане на стреса идва именно от тези хормони, които напрягат мускулите ни, вдигат кръвното налягане и ни подготвят. Това е еволюционна черта на човека, наречена „механизъм за бягство или атака“. В повечето случаи това може да доведе до редица други усещания в тялото – главоболие, продължително напрежение в мускулите, липса на сън, проблеми с храносмилането и много други.

В моменти, в които получаваме кратки стресови епизоди, те повлияват благоприятно на тялото ни – повишават продуктивността ни и ни позволяват да се фокусираме. Хроничният стрес от друга страна може да доведе до сериозни ментални и физически проблеми като високо кръвно налягане, високо кръвно, психични разстройства и такива на храносмилателната система.

Колко често се среща стресът?

Да си стресиран е изключително често срещано чувство. Много рядко някой успява напълно да го избегне, но в последните години случаите, в които хората докладват за високи нива на стрес, се увеличиха експоненциално.

Повече от три-четвърти от възрастните хора посочват, че са изпитвали симптоми на стрес, включително главоболие, умора и проблеми със съня.

80% от работещите в Съединените щати казват, че са изпитвали стрес на работното място. Половината американци казват, че стресът влияе негативно на тяхното държание.

За 2019 г. проучване на „Галъп“ установява, че една трета от хората по света казват, че са изпитвали стрес. Около 284 милиона хора годишно страдат от сериозни тревожни разстройства.

Най-стресираните нации, като процентът се формира на базата на глава от населението, са Гърция, Филипините, Танзания, Албания, Иран, Шри Ланка, Съединените щати, Уганда, Коста Рика, Руанда, Турция и Венецуела (данните са на „Галъп“ от 2018 г.).

Какви са причините за стрес?

Някои от най-разпространените причини за стрес не се променят, но през 2020 г. се случи нещо, което завинаги промени историята на човечеството, а и на стреса – пандемията от COVID-19.

Проучване в Съединените щати установява, че 8 от 10 американци съобщават, че коронавирусът им причинява стрес. 63% казват, че икономическата ситуация също ги стресира.

Иначе основните стресови фактори са пари, работа, икономика, семейни отговорности и лични здравни проблеми.

Стрес и общ здравословен статус

Излагането на продължителни стресови дразнители може да доведе до сериозни здравословни промени, затова е важно да им обърнем внимание още в началото.

Краткотрайните физически симптоми на стреса включват главоболие, напрегнати мускули, умора, ускорен пулс, раздразнен стомах, проблеми със съня. Менталните симптоми включват раздразнителност, невъзможност да седиш на едно място и невъзможност да се фокусираш.

В дългосрочен план високите и продължителни нива на стрес могат да доведат до депресия и различни тревожни разстройства. Тогава стресовите симптоми също се променят и стават още по-силни – пациенти съобщават, че страдат от световъртеж, имат проблеми със зрението, изтръпват им ръцете и краката, получават болки на различни места в тялото заради напрегнатите мускули. Един от тежките симптоми на стресовите разстройства е т.нар. дереализация – страдащите казват, че се чувстват извън тялото си и сякаш не извършват те дадени действия.

Превенция и лечение

Страдащите от стрес трябва много внимателно да анализират какво ги кара да се чувстват зле. Обикновено нивата могат да се повлияят от смяна на обстановката или пренареждане на отговорностите и задълженията ни.

Когато успеем да идентифицираме стресорите в живота ни, можем по-лесно и бързо да се справим с тях.

Чисто физически – здравословната диета, добрият сън и социалната интеракция могат да подобрят значително състоянието ни.

Тъй като работата е основен причинител на стрес по света, здравословен баланс между личен живот и работа може да бъде от съществено значение за успокоението ни. Много компании вече въвеждат кампании и различни инициативи, които да насърчат служителите към по-балансиран начин на живот.

Навици като йога, медитация, писане в дневник и други хобита, могат да ни помогнат значително когато се чувстваме стресирани.

Проучване от 2020 г. установява, че прекарването на 10 минути сред природата може да намали значително нивата на стрес и да повиши емоционалната ни издръжливост.

При тежки случаи, когато говорим за психични заболявания, лекар може да предпише лекарства или добавки, които да помогнат за справянето със стреса. При хроничен стрес и тревожност могат да бъдат изписани успокоителни, антидепресанти и други. Медикаменти като „Ксанакс“, клоназепам и диазепам спадат към клас лекарства, наречени бензодиазепини. Те имат упойващ и успокояващ ефект върху мозъка.

За ежедневен стрес можем сами да повлияем с различни промени в диетата ни – можем да пием повече зелен чай, да приемаме магнезий и други.