„За първи път след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна съм поканен на събитие в Кремъл. Намирам се в една стая с Владимир Путин.

И още 600 души…

В изложбена зала срещу Кремъл, в специално построено телевизионно студио, изпълнено с видеоекрани, руските журналисти – и някои чуждестранни кореспонденти – наблюдават как Владимир Путин провежда пресконференция за края на годината, съчетана с телевизионно включване. Той отговаря на въпроси на представители на обществеността и на избрани медии“.

Това разказва британският журналист в Би Би Си Стив Розенберг. Той е и кореспондент на Би Би Си в Москва почти без прекъсване от 2003 г. насам.

Не можете да пропуснете зрелищното събитие – тоест, ако сте в Русия и имате включен телевизор. Програмата се излъчва на живо от всички основни руски телевизионни канали.

Нарича се „Резултатите от годината с Владимир Путин“. На практика това е светът според Владимир Путин. Свят, в който лидерът на Кремъл е прав за абсолютно всичко.

„Научих се да определям кое е най-важното и след това да правя всичко, за да постигна тези цели, без да обръщам внимание на маловажното“, казва Путин.

Военните му цели не са се променили. Водещият му задава въпрос, изпратен от зрител. Въпросът е за „специалната военна операция“ на Русия в Украйна: „Кога ще има мир?“

„Когато постигнем целите си“, отговаря президентът на Русия.

Миналата година по това време Владимир Путин беше подложен на силен натиск. Неговата „специална операция“ се беше объркала сериозно.

По признание на самия Кремъл руската армия беше понесла „значителни“ загуби. Украйна си връщаше окупираните от Русия територии – ситуацията принуди руския президент да предприеме „частична мобилизация“, като призова стотици хиляди руски мъже да се бият в Украйна.

Затова не е изненада, че Кремъл отмени миналогодишния телефонен разговор с Путин и пресконференцията в края на годината, които обикновено са две отделни събития.

Превъртете една година напред. Руските власти усещат нарастващата умора от войната в Европа и САЩ, а контраофанзивата на Украйна не успя да окаже въздействието, на което Киев се надяваше.

Владимир Путин звучи все по-уверено по отношение на ситуацията на бойното поле.

„Практически по цялата линия на съприкосновение нашите въоръжени сили, меко казано, подобряват положението си“, казва президентът.

Телефонната част на предаването има за цел да повиши популярността му преди президентските избори през март следващата година.

Във видеопослание руски пенсионерка се оплаква от повишаването на цената на яйцата.

„Любимият ми президент. Моля, повлияйте на ситуацията“, казва жената.

Отвръщам поглед от президента и поглеждам към гигантски екран, на който се показват текстови съобщения, изпратени от зрителите. Те са увлекателно четиво.

Има много похвали за Путин.

„Как да направим така, че Путин да живее вечно?“ – гласи едно от посланията.

„Силен Путин е силна Русия“ – гласи друго.

Но има и критични коментари: „Иска ли Путин да сложи край на войната?“

„Владимир Владимирович, твърде дълго сте на работа“.

„Кога ще се смени властта в Русия?“

„Бихте ли ми казали как да премина към Русия, която виждаме тук по телевизията?“

Нито една от тези критики не е отправена към президента по време на предаването или прочетена в ефир. Едва ли е изненадващо. Тази телевизионна феерия има за цел да популяризира Путин, а не да поставя под съмнение работата му.

Но фактът, че те са стигнали до видеоекрана, подсказва, че Кремъл поне изпитва нужда да намекне за съществуването на различни гледни точки, без да им придава прекалено голяма важност.

Четиричасовият маратон е внимателно режисиран. Може и да съм поканен, но президентът няма да отговори на нито един от въпросите ми.