Няма да е точно, ако се каже, че неговата музика е иронична по отношение на стандартите. Но, със сигурност, намигванията, които отправя към публиката, са сякаш за да каже, че философията на джаза не е чак толкова недостижима. Че може да слушаш истински джаз и истински да се забавляваш…
Когато това се постига на живо, под открито небе, без видими „защитни“ стени и „осигурена“ акустика, вече носиш емпатията като дар. И тя помага. За контакта. За пълноценното взаимодействие с публиката. За флуидите. За създаването на красив спомен. Оказва се, че има музиканти, които преследват всичко това като мечта. Такъв е италианският джазмен Мауро Сигура.
Завършва философия, но започва да свири на китара и бузуки в джаз клубовете, в родния си град Торино. Преди точно 20 години, с фолк формацията Vinagro, издава албума Ventu di Mari, представен на турне в цяла Италия. През 2004 г. те печелят конкурса за млади музиканти на фестивала „Грийнейдж“, а след това са сред финалистите на конкурса EtnoFolk. През 2005 г. Мауро Сигура се отделя от групата и се мести в Сардиния, където се потапя в местния джаз…
През 2009 г. започва да изучава и турската музика, а година по-късно се присъединява към мултиетническия оркестър на Порта Палацо, с който правят много записи за предавания на Rai3. Мауро Сигура работи и с най-известната италианска формация за уърлд мюзик – Agricantus, за две големи турнета.
На джаз феста в Банско (2023) той гостува със своя квартет, сформиран през 2013 г. В него са още Франческо Феделе – пиано и електроника, Танкреди Емми – контрабас, и Алесандро Кау – барабани. Самият Мауро е признат за един от водещите изпълните на уд – древен арабски инструмент с пет двойни струни, предшественик на европейската лютня.
Приемственост, уважение и толерантност са прилагателни, които описват философията – и на музиката, и на нейния носител. Човек, който търси и намира. И съвсем логично – получава. Не само вдъхновение, но и готовност, и картбланш – да бъде приет в отбор, който играе в името на сплотяването… Артист, който съумява да събира накуп парченца от различни традиции.
Мауро Сигура – за емпатията, за диалекта в музиката, за пристанищата, в които никога не би акостирал като музикант, за необразованата публика и как се „работи“ с такава публика. И още: Защо един италиански музикант се обърна към арабската, и по-точно, към турската музика. Как изглежда една джаз звезда в Италия.
Завършил сте философия. Налага ли Ви се често да гледате философски на нещата от живота?
– Важното, а и това, на което може да те научи философията, е, че винаги можеш да намериш общата, глава концепция на всяко едно нещо в този живот – да разчистиш всичко маловажно около нея, да се освободиш от ненужното. Намирайки концепцията, около нея, със своето съзнание изграждаш това, което искаш да направиш. На това ми е научила философията при търсенето на решения. Понякога това е добър път и помага, друг път просто правиш грешка и не успяваш…
Това означава ли, че никога не сте чувствал омърсен от нещо?
– Не, напротив. Усещам я тази страна на живота, но трябва да намериш начин да се придвижиш покрай нея. Трябва да построиш някои стени около себе си и да видиш кое е наистина важното. От много неща може да си омърсен по пътя в живота – ясно е, то е част от живота…
Като човек на философията, има ли максима или нещо, което се повтаряте в някакви моменти – хубави или лоши... – Не, нямам… Винаги си казвам: Гледай на важното в живота, изолирай останалото.
Защо един италиански музикант се обърна към арабската, и по–точно, към турската музика. Защо започнахте да изучавате тази музика, случи ли се нещо конкретно в живота Ви?
– Аз съм роден в Торино, където прекарах 30 години от живота ми. После се преместих в Сардиния.
Торино е известен като град с много емигранти. Те първоначално идват от южната част на Италия, а после – и от различни арабски държави. Аз, на практика, работех с тези хора. Чрез тях открих тяхната музика. И тогава разбрах колко всъщност тя е близка до мен. Също така, съм работил с хора от Сицилия, от Калабрия и от Южна Италия, Неапол. И по този начин започнах да разбирам, че тяхната музика пък е много силно повлияна от арабската музика, от макамите – от този тип звукови поредици…
Замислих се, че Южна Италия е била повече под контрола на арабите, отколкото на самата Италия. Ние, реално, сме част от арабския свят. Не го знаем, не го усещаме днес, но е така…
На следващия въпрос очаквам един истински снобски отговор на джаз музикант (Смеем се – бел. а.). Има ли музика или стил в музиката, който изключва италианската емоция и душевност?
– Това е много труден въпрос… За себе си мога да кажа, че бибопът, и то този, който идва от Ню Йорк, няма нищо общо с мен, с моята душевност. Нищо не ми говори… Мога да го изучавам, но по никакъв начин не е свързан с мен. Признавам си, че когато свиря бибоп, не го свиря добре. Но, ако се наложи, точно защото не е моето, ставам по-студен в музицирането си. Повече ум, по-малко сърце…
Знам, че буквално сте откривали музика на пристанищата. Но има ли пристанище, в което никога не бихте акостирал като музикант? Изключваме бибопа, който все пак свирите… – Него го подминавам – нека да е ясно (Смее се – бел. а.). В края на краищата, музиката се прави от ритъм, мелодия и хармония. И тези три елемента наистина могат да бъдат открити навсякъде. Дори хармониите да са по-европейски, в тях може да бъде открито по нещо от всеки по-далечен регион.
Ето един пример – кубинска музика не бих включил в репертоара си. Прекрасна музика е, но не я моята…
Интересен отговор. И, честно казано, не го очаквах… А като музикант какво е за Вас диалекта в музиката? И въобще съществува ли за Вас това понятие…
– Да, има го, но трудно може да се опише какво е то. В традиционния джаз, може би, е по лесно – ако си роден в Щатите. В моята музика, в която се опитвам да събера накуп парченца от различни традиции, е трудно да го има този сленг. Защото, може би, си има някакъв сленг във всяка от тези традиции, но не може да се каже кое е диалект и кое е част от традицията. В крайна сметка, диалектът се превръща в език, и вече не е диалект, събирайки всички тези елементи.
Каква музикална мечта преследвате в момента? Питам Ви, защото преди време казвате, че всеки Ваш проект е свързан с мечта.
– Труден въпрос… (Замисля се – бел. а.).
Нямате ли мечти вече?
– Имам много, но… (Смее се – бел. а.) Бих искал да създам една различен начин за свързване между хората. Стремя се моята музика да предизвиква у слушателя емпатия, съчувствие, съпричастност… Това е много важно за мен в момента – това е мечтата ми. Искам да създам отговор на това, което влагам от моя страна, като съпричастност към публиката и те да ми го върнат обратно, и по този начин да е добре за всички. Защото се създава една истинска връзка, която създава едно още по-голямо добро. Това е, от което имаме нужда нашият свят днес – емпатия…
Това звучи като една немузикална мечта, по-скоро...
– Да, точно така е. Но моят живот е музиката. Когато свиря, и особено когато създавам мелодия, идеята ми е да я направя лесна – да говори на всички хора това, което чувствам. После я усложнявам, добавям хармонии, но първата крачка е винаги нещо просто и лесно, което да стига до повече хора…
Казвате, че в Италия има пет или шест джаз звезди. Как изглежда една джаз звезда в Италия?
– Такива са Паоло Фрезо, Енрико Рава, Енрико Пиеранунци, Роберто Гато, Лука Куино… Паоло Фрезо е наистина звезда, не само в джаз средите, другите са по-нишови…
Вие чувствате ли се като джаз звезда?
– Не (Отговаря, без да се замисля – бел. а.).
Не ме интересува, честно казано. Аз искам просто да създавам музика и да свиря.
Има ли глупава и умна публика?
– Има необразована, незнаеща публика. Има публика, която ще отиде на концерта на Пало Фрезо просто, защото е звезда, ще ръкопляска, независимо дали прави нещо стойностно и хубаво, или е в най-лошата си форма.
Как се „работи“ с такава публика? Мъчение ли е за музиканта, когато няма взаимно подаване, адекватни реакции…
– Трудничко е. Но нещата могат да се променят. Често ми се случва в Италия да участвам на фестивал, който има много лошо програмиране на поредността на изпълнителите. Например, ние сме хедлайнери, а преди нас слагат групи, за които ритимът е основата, но няма общо с това, което ние правим. И за нас е много трудно, защото публиката вече е развълнувана. Тя очаква нещо, което ще продължи тази линия, а ние излизаме и сме съвсем различни. И затова е трудно, успяваш да ангажираш за малко публиката, обаче в следващия момент я губиш. Изграждаш, губиш, изграждаш, губиш…
Но ние се учим от такива събития, защото съумяхме да сменим програмата си в движеиние. Мислим си да започнем по един начин, но местим по-бързите и по-ритмичните неща в началото – за да можем да хванем от тази енергия. И всъщност е много смислен за нас този иначе сложен момент. Смятам, че постепенно създадохме програма, за която мога да кажа, че е за различни публики.
Към края на нашия разговор сме, а аз продължавам да си мисля, че Вие не сте италианецът, който говори силно, умира за футбол и спагети… Наистина ли всичко е джаз?
– (Смее се – бел. а.). Аз наистина бях страшен футболен фен – до 2006 година – на „Фиорентина“. Но в един момент футбола престана изобщо да ме вълнува. Сега хвърлям по едно око на любимия ми отбор, но не се вживявам.
Всеки ден уча, свиря музика, навлизам по-надълбоко, преподавам. Обичам много да спортувам – плуване и колоездене. Живея в къща, имам си малка градина, в която отглеждам домати и други растения. Това е нещо, което много ме успокоява.
И накрая, как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича…“?
-…който обича мира и спокойствието – в мен и извън мен…
На сцената имате ли го това усещане?
– Зависи дали говорим за сцената или това, което е вътре в мен. Ако мирът и спокойствието са „мястото“, на което искам да бъда в този момент – да, има мир в душата ми. Но е трудно всички други елементи на сцената да бъдат свързани с усещането за спокойствие. Реално, аз не обичам да прекарвам много време с музиканти. Обикновено е така, но не винаги (Усмихва се – бел. а.).
Това означава ли, че близките Ви хора са извън музикалните среди?
– Да. Предпочитам да е така.
Може ли този мир и спокойствие, за който говорите, да бъде кауза за един музикант?
– Бих го направил, но трябва да помисля как точно да се казва тази кауза…
Интересно заглавие! Непременно ще прочета публикацията, за да разбера как точно Мауро Сигура създава този различен начин за свързване между хората. Имам огромно любопитство да видя снимките и видеото, което прилагате към статията.
Много ме вълнува как Мауро Сигура успява да създаде нов начин за свързване между хората. Винаги се интересувам от иновациите в областта на комуникациите и с нетърпение чакам да видя снимките и видеото, които за това със сигурност заслужават да бъдат видяни.
Mountains
Hello! How can I assist you today?
Hello! How can I assist you today?