Когато преди две седмици севернокорейският диктатор Ким Чен-ун пусна най-новата си песен, той вероятно не си е и представял, че тя ще се превърне в хит в TikTok.
Повечето от харесалите клипа явно нямат представа за какво всъщност става дума в текста. А той възхваляващ човека, който обеща да „унищожи напълно САЩ“ и да изстреля десетки балистични ракети, пише Би Би Си.
„Да почетем Ким Чен-ун, великия лидер / Ще се гордеем с Ким Чен-ун, нашия приятелски баща“, се пее в песента.
„Това е просто страхотна мелодия“, отбелязват потребителите на социалната мрежа.
„Просто на място! Тази песен е достойна за „Грами“, „Толкова е мрачна, но моментално запомняща се“ са само част от възторжените коментари под видеото на песента в TikTok.
Но зад оптимистичната поп музика всъщност се крие много по-зловещо явление, твърдят експерти.
Как се създава пропаганден хит
Песента, наречена „Дружелюбен баща“, е само последната от поредицата пропагандни поп песни, издадени в КНДР през последните 50 години. Тя е оптимистична, с бързо темпо и много лесна за запомняне – всички тези качества правят песента много подобна на западните поп хитове.
Въпреки това в нея има и някои мотиви от съветската епоха, като потребителите от поколението Z описват песента като „нещо в стила на ABBA“, поставяйки я наравно с популярната шведска група.
„Всяка нота тук ви напомня за ABBA. Има много оптимизъм, запомня се изключително лесно и има богат набор от сегменти, които звучат оркестрово“, казва Питър Муди, специалист по Северна Корея в Корейския университет.
Но когато се пише хит, който трябва да стане популярен в Северна Корея, се вземат предвид не само търговски съображения: властите искат завладяващата мелодия да проникне в съзнанието на хората.
„Няма място за абстрактни фрази или прекалено сложни ритми“, казва Александра Леонзини, учен от Кеймбриджкия университет, която изучава севернокорейската музика.
Тези мелодии трябва да са прости, достъпни и лесни за разбиране.
Те също така трябва да звучат във вокален диапазон, който повечето хора могат да изпеят. Масите не се нуждаят от „вокални упражнения“, така че забравете за многооктавовите рифове.
Леонзини казва, че в официалната севернокорейска музика рядко могат да се открият композиции, изпълнени с истинска емоция.
„Идеята е да се мотивират хората да се стремят към обща цел за благото на нацията … Така че няма нужда да създават балади и подобни неща“, казва тя.
Творческата свобода не е позволена в Северна Корея. На музикантите, художниците и писателите е забранено да създават произведения само заради самото изкуство.
„Цялото изкуство в Северна Корея трябва да служи на класовото възпитание на гражданите и по-специално да ги учи на причините, поради които трябва да изпитват чувство на благодарност и чувство на лоялност към партията“, обянси Леонзини.
Севернокорейското правителство вярва в теорията, че всяко произведение на изкуството трябва да съдържа идеологическо „семе“, т.е. послание, което след това се разпространява масово чрез изкуството.
Музиката е един от най-мощните инструменти на изкуството, който Пхенян активно използва и създава много поп песни за вътрешно потребление.
Властите на КНДР изпращат оперни трупи и симфонични оркестри на турнета в чужбина, но по-простите състави са предназначени само за местната публика.
Според дезертьори севернокорейците се събуждат всяка сутрин с пропагандни песни, звучащи от градските площади.
„Списъкът с песни и текстовете на най-новите песни, които не се издават много често, се отпечатват във вестници и списания. Обикновено хората трябва да научат и танците, които ги съпровождат“, казва Кийт Хауърд, професор по музикология в Лондонското училище за източни и африкански изследвания, който за първи път пътува до Северна Корея още през 90-те години на миналия век.
„Докато песента проникне в тялото, тя става част от човека. Ето защо те знаят текстовете на песните толкова добре, дори ако просто ги слушат „на автоматичен режим“. Добрата идеологическа песен си върши работата – тя трябва да предаде послание“, казва той. .
Между редовете
