Истанбулската конвенция, „джендър идеологията“ или новият регламент за родителството. През последните години определени личности и политически кръгове все по-ясно защитават публично „традиционни“ и „консервативни“ ценности, като ги поставят в контекста на европейски решения.

Може ли ЕС да задължи държавите членки да спазват определени идеологии и т.нар. „чужди норми“?

Член 3 от Договора за Европейския съюз формулира като една от целите на Съюза да „зачита богатството на своето културно и езиково многообразие и следи за опазването и развитието на европейското културно наследство“. Според директора на Европейския институт в столицата Любов Панайотова ЕС не може  и не иска да задължава българите да спазват норми, различни от собствените им традиции.

„Дори и най-малките регионални, културни и езикови особености са под дадена закрила и би трябвало да се развиват. ЕС задължава държавите членки да се отнасят с разбиране към малцинствените групи, обичаите, традициите. Това е смисълът на културното многообразие“, каза Любов Панайотова.

Законодателството за защита на жените от домашно насилие, каквато е Истанбулската конвенция, няма нищо общо с еднополовите бракове или с различната сексуалност, споделя директорът на Европейския парламентарен форум за сексуални и репродуктивни права Нейл Датта.

„Няма точна дефиниция за така разпространения термин „джендър идеология“. Много представители на консервативните партии и определени екстремисти го използват, за да поставят феминистки движения, малцинства и представители на ЛГБТИ общността под общ знаменател и тези стратегии работят доста успешно. Инстанбулската конвенция в своята същност е законов инструмент да защити жените от насилие, няма никаква връзка с промените в традиционното семейство и трябва да вземем под внимание, че поради това значително мнозинство от държавите членки напълно приеха конвенцията. Много малко държави не са я приели. Да, България е една от тях, както и Руската федерация. Отново се появяват тези екстремисти, които не искат да се асоциират с думата джендър, която съществува в документите към нея, но това няма нищо общо с разделението между половете, а по-скоро със счупването на табу темите и установяването на общочовешки права като защитата от насилие“, каза проф. Датта.

„Преводът не беше много удачен, защото се появи една дума „джендър“, която не означава нищо. За мен българската дума е род, имаме мъжки и женски род и равнопоставеност на тези родове“, допълни Любов Панайотова.

Според адвоката и основател на Асоциацията за европейска интеграция и защита на човешките права Михаил Екимджиев част от тези дезинформационни наративи идват от Москва. А от години Кремъл разпространява тезата за „моралния упадък на Запада“.

„Това е част от хибридната война, която Путин води не само срещу Украйна, но и срещу цялата демократична евроатлантическа общност и нейните ценности, използвайки някои различия в културата и традициите, за да бъдат те изтъквани на преден план и да бъдат защитавани опорките, че по този начин едва ли не всички се обезродяваме, губим националната си идентичност. Ако някъде има субкултури, при които е допустимо да се крадат булки, да се търгуват жени или домашното насилие, те няма да бъдат толерирани в ЕС и не могат да бъдат съвместими с неговите норми. За съжаление в Бългаиря има твърде голяма група, които не са информирани за ценностите на ЕС, те са мишената на тази руска пропаганда“, каза Екимджиев.

По думите на Любов Панайотова възпитанието за равнопоставеност между мъжа и жената трябва да започне от ранна детска възраст.