Британски учени разработиха източник на енергия, който ще позволи на астронавтите да живеят на Луната за дълги периоди от време.

Екип на Университета в Бангор е проектирал ядрени горивни клетки с размер на маково семе, които да произвеждат енергията, необходима за поддържане на живота върху земния спътник.

С програмата „Артемис“ националната космическа агенция на Съединените щати НАСА планира до 2030 г. да изгради лунна база, в която учените могат да живеят и работят.         

Според професор Саймън Мидълбърг разработването на горивните клетки е било предизвикателство, но процесът е бил и забавен, предаде Би Би Си.

Луната, която за някои е „врата“ към Марс, съдържа много ценни ресурси, необходими за съвременните технологии, които напредват с бързи темпове.

Вярванията са, че на Луната могат да бъдат открити титан, литий, силиций, желязо и много други минерали. Повечето компании са уверени, че земният ни спътник може да бъде икономически жизнеспособен.

Екипът на Института за ядрени фючърси към университета в Бангор, който е световен лидер в областта на горивата, работи с партньори като автомобилната компания „Ролс-Ройс“, Британската космическа агенция, НАСА и Националната лаборатория в Лос Аламос в САЩ.

Професор Мидълбърг от Института за ядрено бъдеще казва, че екипът се надява да тества напълно ядреното гориво „през следващите няколко месеца“.

На части от Луната температурите падат до много ниски нива – от минус 248 градуса по Целзий, защото няма атмосфера, която да затопля повърхността.

Университетът в Бангор е основен играч в стремежа да се генерира начин за производство на енергия и топлина за поддържане на живота там.

Изследователите съвсем наскоро са изпратили малката ядрена горивна клетка Trisofuel за тестване на своите партньори.

Тази Trisofuel клетка може да се използва за захранване на микроядрен генератор, създаден от „Ролс-Ройс“.

Генераторът е преносимо устройство с размерите на малка кола и „нещо, което можете да прикрепите на ракета“, коментира проф. Мидълбърг.

„Можете да го изстреляте в Космоса с мощни сили и ще функционират безопасно, когато бъдат поставени на Луната“, казва още той.

По-рано този месец Индия направи историческо кацане близо до южния полюс на Луната със своята роботизирана сонда Chandrayaan-3.

Една от основните цели на мисията е да се търси лед, съставен от вода, който според учените може да поддържа човешкото обитаване на Луната в бъдеще.

„Бих казал, че ролята ни ще бъде глобална и Уелс ще се появи на картата към космическото развитие“, посочва още ученият от Университета в Бангор.

Според екипа микрогенераторите могат да се използват и тук – на Земята, например в зони на бедствия, когато електричеството е прекъснато.

Учените в Бангор работят и върху ядрена система за задвижване на ракети, ръководена от д-р Филис Макурундже.

„Много е мощна – дава много силен тласък, а това е много важно, защото позволява на ракетите да достигат до най-отдалечените планети“, обяснява тя.

Според нея новата технология може да намали почти наполовина времето, необходимо за достигане до Марс.

„С ядрено топлинно задвижване са необходими от четири до шест месеца за достигането до Марс. Към момента са нужни повече от девет месеца“, казва още тя.

Според Геополитическият автор и журналист Тим Маршал пробивът с горивото е стъпка към глобална надпревара за южния полюс на Луната.

„Уверен съм, че през 2030 г. ще има бази на Луната – може да е китайска, може и да е американска. Уверен съм. Не мисля, че големите сили могат да си позволят да не вземат участие в нещо, което вероятно ще бъде огромен пробив“, коментира той.

„Китайците говорят за 2028 г., поставяйки първата тухла – това е тяхната заявка, че ще бъдат първи. Но до началото на 2030 г. и двете държави ще имат бази върху земния спътник“, посочва Маршал.

Той обаче предупреждава, че нещата могат и да се усложнят, тъй като Космосът се комерсиализира, докато се следват остарели космически закони.

„Правилата за движение, такива каквито са, са написани през 1967 г. в Договора за Космоса, който все още служи за шаблон, макар и да е остарял с близо 60 години. Без актуализирани закони, одобрени от ООН, опасностите са за всички“, коментира журналистът.

„Ако няма насоки, с които да се работите, тогава сигурната конкуренция ще действа без правна рамка“, смята още той.

Очакванията са четирима астронавтите на НАСА и CSA да поставят началото на нова ера на изследванията на Космоса през 2024 година с програмата „Артемис“.

За първи път от повече от 50 години хора отново ще летят до Луната. Следващата година четиримата астронавти ще излетят на борда на космическия кораб „Орион“ с помощта на ракета Space Launch System. Те ще кръжат около повърхността на Луната, без да кацат.

Това ще бъде последният тестов полет преди мисията за приземяване с екипаж „Артемис III” през 2025 г.

Смята се, че това е и стъпка от пътуване, което ще отведе човечеството до Марс.